7.12.2010 г., 20:57 ч.

Нищо общо 

  Поезия » Бели стихове
637 0 4

Чуплива като лист, облизан от пламък.

С вкус на стихове в пакетче.

Като лепило по студена бутилка.

Като тласък на любовник.

Дихание на кафе и блус.

Искаш ли? Мен? Или мен?

Избираш... Себе си.

Дали? Или?...

Губя се в букви и думи, изписани страници.

Заучени фрази, дори маниери...

Мм... Чувства и корици на книга.

Пеперуди и сметана.

Май или декември?

Скачам от тема на тема.

Ефектът на голи клони в небето...

И мухи. Мухи...

Жужат, бръмчат, дразнят, пърхат, хапят, кацат...

Бъззз...

И късам крила, и късам крака, и забождам с карфици.

Не те чувам. Не се чувам.

И тук съм, и там, и никъде,

но съм щастлива, нали?

И какво ме интересува?

Продължавам да пиша...

© Сиана Видева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав! И аз харесах много..
  • пеперуди и сметана и мухи, мухи...
    Важното е да си щастлива. Браво.
  • Прекрасно е ,дори уникално!
    Дано не си ти Аз-ът!
    Тогава тъжното е ,онова голямото нещо,което имаш за Дълг да пребориш,преборвайки всичко и себеси...
    Не ме п....й много!
  • Много е хубаво, поздрави!
Предложения
: ??:??