Нищо си нямам
Нищо си нямам..
изгубих билета си,
който никога не успях да си купя.
Няма летище,няма и гара.
Няма полет,няма пътуване.
....и защо ли...
Никъде не стигнах,а исках ли?
Не можех ,дори и да плувам,
да разпоря вълните.
Малко ли,много ли исках
и така не разбрах.
Слънцето забиваше лъчите си
затварях от страх очите си
да не изгоря,да не ослепея.
Нищо си нямам ,не ми остана.
Само шепота нежен на вятъра,
който да ми говори....
Как си измислям мечти
които никога няма да имам.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
