Низ
Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене,
далеч от небеса незрими,
вода не газя до колене,
пилея пясък из пустини
и в пясъка изчезва времето,
затрупват любовта ми бури,
съдбата къса с кикот стремето
и бягат в прах конете щури.
Сега съм сам. Едва се влача.
Къде ще стигна, нямам си идея.
Усмихвам се. Потъвам в здрача.
И странно... искам да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Стоянов Всички права запазени
