Низ
Животът ми е низ от избори
и всички до един погрешни.
Вода ли пих от кални извори
или не палих дълги свещи,
но нямам време за летене,
далеч от небеса незрими,
вода не газя до колене,
пилея пясък из пустини
и в пясъка изчезва времето,
затрупват любовта ми бури,
съдбата къса с кикот стремето
и бягат в прах конете щури.
Сега съм сам. Едва се влача.
Къде ще стигна, нямам си идея.
Усмихвам се. Потъвам в здрача.
И странно... искам да живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоянов Все права защищены
