5.12.2010 г., 19:49

НЛО

923 0 2

На вас ще ви се стори непонятно...

Дали съдба било е, или грях,

думи не намирам да опиша

безумието в моя нрав.

Птиците отдавна спряха

да навеждат клюн,

а хората така и не умряха,

безмилостни пред своя крах.

Бързам, криволича да го спрегна

в себе си човешкия глагол,

личи ми като се напрегна,

но ще ме разбере Луис Карол.

Душата ми ще свърже двата края

малко преди да се усетя, че съм аз

и трябва знаците да разгадая

и да мисля с времето... което с вас

изтичаше и аз нехайно

се оставях да се уловя,

човешки просто го разбирам,

животът ми е даден за това!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хора...моля ви бъдете по оптимистични към новаторството-то е като свеж полъх в цялата тази боза.Опитвайте се да откривате смисъла в иронията,и логиката в абсурда!
  • Свят ми се зави. Егати безмислицата.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...