На вас ще ви се стори непонятно...
Дали съдба било е, или грях,
думи не намирам да опиша
безумието в моя нрав.
Птиците отдавна спряха
да навеждат клюн,
а хората така и не умряха,
безмилостни пред своя крах.
Бързам, криволича да го спрегна
в себе си човешкия глагол,
личи ми като се напрегна,
но ще ме разбере Луис Карол.
Душата ми ще свърже двата края
малко преди да се усетя, че съм аз
и трябва знаците да разгадая
и да мисля с времето... което с вас
изтичаше и аз нехайно
се оставях да се уловя,
човешки просто го разбирам,
животът ми е даден за това!!!
© Полина димова Всички права запазени