Dec 5, 2010, 7:49 PM

НЛО

  Poetry
927 0 2

На вас ще ви се стори непонятно...

Дали съдба било е, или грях,

думи не намирам да опиша

безумието в моя нрав.

Птиците отдавна спряха

да навеждат клюн,

а хората така и не умряха,

безмилостни пред своя крах.

Бързам, криволича да го спрегна

в себе си човешкия глагол,

личи ми като се напрегна,

но ще ме разбере Луис Карол.

Душата ми ще свърже двата края

малко преди да се усетя, че съм аз

и трябва знаците да разгадая

и да мисля с времето... което с вас

изтичаше и аз нехайно

се оставях да се уловя,

човешки просто го разбирам,

животът ми е даден за това!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хора...моля ви бъдете по оптимистични към новаторството-то е като свеж полъх в цялата тази боза.Опитвайте се да откривате смисъла в иронията,и логиката в абсурда!
  • Свят ми се зави. Егати безмислицата.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...