5 дек. 2010 г., 19:49

НЛО

924 0 2

На вас ще ви се стори непонятно...

Дали съдба било е, или грях,

думи не намирам да опиша

безумието в моя нрав.

Птиците отдавна спряха

да навеждат клюн,

а хората така и не умряха,

безмилостни пред своя крах.

Бързам, криволича да го спрегна

в себе си човешкия глагол,

личи ми като се напрегна,

но ще ме разбере Луис Карол.

Душата ми ще свърже двата края

малко преди да се усетя, че съм аз

и трябва знаците да разгадая

и да мисля с времето... което с вас

изтичаше и аз нехайно

се оставях да се уловя,

човешки просто го разбирам,

животът ми е даден за това!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хора...моля ви бъдете по оптимистични към новаторството-то е като свеж полъх в цялата тази боза.Опитвайте се да откривате смисъла в иронията,и логиката в абсурда!
  • Свят ми се зави. Егати безмислицата.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...