НЛО
НЛО
Ф разгара на сриднощна веселба,
у оримака къкту спорим и крещим,
кръчмаря нъ изрита вънка на студа,
идвА исчака сметкити си дъ платим.
Ей тъй, кът са углеждаф нъ студа,
съ мярна нейде свитлина, ей там.
Примижах, ут алкухола ший тува.
Утворих дзъркилити си едвам.
Ни мой да бъди уличен фенер-
напреде оди и дажи ни съ спира.
Кату стрела разсича мрака чер-
ей де съ вясна, горе на баира.
Колю тъй и ни можа да разбире,
щот вечик беши паднъл у мъглата.
Глигор пък гледа с увисналу чене
а Лалю умну съ пучесва пу главата.
Како ший туй, бе дявул дъ гу земи?
Глей кък са приближава ся към нас!
Зеха съ примъкват сичкити ду мени,
ни можиш на уткри, ку сми тавряз.
Струихми съ въф кръгува утбрана,
знайм я тактиката- нъли сми мъже.
Уная светлина напира към мигдана-
како дъ прая, да бягъм, ама накъде?
Са пристраших, зех камък ут зимята.
Гу забримчих пу дявулската свитлина.
Дочу са:” Оле, майко, счупи ми глъвата!”-
нещу издрънча и посли…саму тишина.
Думъкнахми са на метър и пулвина,
светахми със клечки ут кибрит,
а там…Манол. На главата му цицина,
а пък ду негу велусипеда му разбит!
ИЗвинявай, Маноле!
Амин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Всички права запазени
