20.04.2007 г., 22:18

Но чуй се само! За какво говориш?

1.4K 0 7


Но чуй се само! За какво говориш?

За кой ли път от мене се отричаш?

И още нещо! Ти чрез стих тук спориш,

че само в различие се вричаш.


Когато искаш да отхвърлиш цялост,

изтъкваш многобройните заслуги,

които преживяваш като вялост

с поглед, вече устремен към други...


Казваш ми в очите откровено,

че още преди време си предала

чувството споделено, съкровено,

но същността му ти не си разбрала.


Ти мразиш чувството ни споделено -

аз съм те втъкал в любовна жажда

и няма как да бъде разделено,

макар че злоба то в теб поражда!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Също като теб!!!
    Поздрав,Валери!
  • Но само на думи любов не гради се
    тя цвете е нежно,което плеви се,
    което имръзва,увяхва изгнива
    когато лед е сърцето,пуста душата и сълзи проливат се.
    Хубав стих,но любовта не може да бъде задържана на сила.
  • "Колко пъти с теб се заричаме
    колко пъти с теб се отричаме
    пак си казваме край ..."
    Мили Валери, искам да те призова да изложиш в някое твое есе кое по-точно използваш в своите стихове: думите, идеите или лирическите герои от песните на чалгаджииките? !
  • Човек трябва да пази личното си достойнство!
  • Ако наистина "Тя" прави така,
    то значи не си заслужава!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...