Но едва ли...

31.07.2014 г., 21:58 ч.

Поезия

5.0 / 4

700 1 4

Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.
С колко думи отворихме рани.
Като двама скиталци, без път и без брод,
се изгубихме в пътища стари.
Във пустиня превърнахме всичко, Любов.
Във пустиня с лъжи и измами.
Допир в длан и целувка откраднала дъх,
тяло в тяло - мигът ли ни пази!?
Колко пъти заспивах до тебе, Любов.
Колко пъти се будехме двама.
Обич искана кротко се сгушваше в нас,
като бебе дошло от безкрая. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Продавачът на катинари

Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...
Фрагменти

Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
Защото аз съм само тежък сън

И виждам те - с икона във ръка да палиш свещ във непозната църква. Безмълвна и със сключени уста, зо...

Още произведения »