Но едва ли...
Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.
С колко думи отворихме рани.
Като двама скиталци, без път и без брод,
се изгубихме в пътища стари.
Във пустиня превърнахме всичко, Любов.
Във пустиня с лъжи и измами.
Допир в длан и целувка откраднала дъх,
тяло в тяло - мигът ли ни пази!?
Колко пъти заспивах до тебе, Любов.
Колко пъти се будехме двама.
Обич искана кротко се сгушваше в нас,
като бебе дошло от безкрая.
Колко трудно те пуснах от мене, Любов.
Колко трудно на друг те оставих.
Колко много ми липсваш и искам, Любов,
пак да дойдеш при мен.
Но едва ли...
© Валдемар All rights reserved.
:*
