Valdemaro (Валдемар)
66 183
Jul 31, 2014, 9:58 PM

Но едва ли... 

  Poetry
502 0 4

Колко сълзи изплакахме с тебе, Любов.

С колко думи отворихме рани.

Като двама скиталци, без път и без брод,

се изгубихме в пътища стари.

Във пустиня превърнахме всичко, Любов.

Във пустиня с лъжи и измами.

Допир в длан и целувка откраднала дъх,

тяло в тяло - мигът ли ни пази!?

Колко пъти заспивах до тебе, Любов.

Колко пъти се будехме двама.

Обич искана кротко се сгушваше в нас,

като бебе дошло от безкрая.

Колко трудно те пуснах от мене, Любов.

Колко трудно на друг те оставих.

Колко много ми липсваш и искам, Любов,

пак да дойдеш при мен.

Но едва ли...

© Валдемар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??