5.11.2011 г., 18:44 ч.

Но как да се науча... 

  Поезия
907 0 15

Когато искам нещо да се случи,

понякога се случва тишина.

От просяка на нужда се научих,

от него разпознах и щедростта.

 

На обич ме научиха пчелите,

а синьото на още свобода,

в която господари са орлите,

без мисъл за изящна красота.

 

От вятъра научих да се местя.

От слънцето се учих на пожар.

Тялото като черупка кестенна

душата стискаше бодливо - като дар.

 

Реката ме научи да клокоча.

Крадецът - да не знам какво е срам.

Научих се аз пръв да не започвам,

последен удар трябва ли да дам.

 

Миналото учи ме на смелост,

която днес уверен ме държи.

Войната ми повтаря оцелелите,

сред тях и мене винаги брои.

 

Голгота ме научи на спасение,

на жажда за любов пък всеки храм.

Но как да се науча на смирение,

щом търся любовта си точно там?

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??