Но как да се науча...
Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите,
а синьото на още свобода,
в която господари са орлите,
без мисъл за изящна красота.
От вятъра научих да се местя.
От слънцето се учих на пожар.
Тялото като черупка кестенна
душата стискаше бодливо - като дар.
Реката ме научи да клокоча.
Крадецът - да не знам какво е срам.
Научих се аз пръв да не започвам,
последен удар трябва ли да дам.
Миналото учи ме на смелост,
която днес уверен ме държи.
Войната ми повтаря оцелелите,
сред тях и мене винаги брои.
Голгота ме научи на спасение,
на жажда за любов пък всеки храм.
Но как да се науча на смирение,
щом търся любовта си точно там?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
Браво!
