23.05.2018 г., 22:55 ч.

Но ще тръгна звездолика 

  Поезия » Любовна
481 4 10

Любовта ми тъй срази ме,

че чак обзело ме е страх.

Нямам възраст, нито име

и всичко е мъгла и прах.

 

 

Щом го зърна отдалече,

в мен грейват хиляди зари.

Нямам нищо друго вече,

само в зениците искри.

 

 

А когато мрак припадне

и будна ли съм аз, не знам,

някой как ли ще отгатне

защо ли цялата съм в плам.

 

 

А как не бих посмяла аз,

но ще тръгна звездолика

в най-тихия подлунен час,

ако само ме повика.

 

 

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??