Но ще тръгна звездолика
Любовта ми тъй срази ме,
че чак обзело ме е страх.
Нямам възраст, нито име
и всичко е мъгла и прах.
Щом го зърна отдалече,
в мен грейват хиляди зари.
Нямам нищо друго вече,
само в зениците искри.
А когато мрак припадне
и будна ли съм аз, не знам,
някой как ли ще отгатне
защо ли цялата съм в плам.
А как не бих посмяла аз,
но ще тръгна звездолика
в най-тихия подлунен час,
ако само ме повика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
...
