May 23, 2018, 10:55 PM

Но ще тръгна звездолика 

  Poetry » Love
523 4 9

Любовта ми тъй срази ме,

че чак обзело ме е страх.

Нямам възраст, нито име

и всичко е мъгла и прах.

 

 

Щом го зърна отдалече,

в мен грейват хиляди зари.

Нямам нищо друго вече,

само в зениците искри.

 

 

А когато мрак припадне

и будна ли съм аз, не знам,

някой как ли ще отгатне

защо ли цялата съм в плам.

 

 

А как не бих посмяла аз,

но ще тръгна звездолика

в най-тихия подлунен час,

ако само ме повика.

 

 

 

 

 

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??