Любовта ми тъй срази ме,
че чак обзело ме е страх.
Нямам възраст, нито име
и всичко е мъгла и прах.
Щом го зърна отдалече,
в мен грейват хиляди зари.
Нямам нищо друго вече,
само в зениците искри.
А когато мрак припадне
и будна ли съм аз, не знам,
някой как ли ще отгатне
защо ли цялата съм в плам.
А как не бих посмяла аз,
но ще тръгна звездолика
в най-тихия подлунен час,
ако само ме повика.
© Светла Асенова All rights reserved.
...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
