16.08.2013 г., 20:35

Но ти не би ме разбрал

913 0 1

Но ти не би ме разбрал

 

… как имам нужда от поезия,

и превръщам нощите в стих.

… Как виждам сълзи във онези

есенни дни. Как чувам вик

над заглъхнали синкави нощи,

 във вятър - стаено мълчание.

… Как искам от теб преди още

да бъда отново в съзнание.

… Как искам безбройни минути

на думи, на трепет, на смях.

… Как обичам да съм необута,

да танцувам сред мръсната прах.

… Как виждам във изгрев душата си

и превръщам го в моя си болка.

А после потъвам във залеза

и откривам се малко по малко.

… как моят свят не прилича

на твоя. Аз си простих.

Дори времето ми е различно.

Разбра ли ме? Аз лично, не бих.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...