23.03.2010 г., 18:51 ч.

Но ти си знаел... 

  Поезия » Любовна
766 0 0

Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...
Дадох ти единственото, което имах.
Ненужни бяха твоите цветя и брилянти...
Казваше, че ме обичаш безрезервно.
Но пак купуваше моята любов,
сякаш бягаше от нещо, а ти си знаел...
И затова даряваше ме с многобройните
скъпи цветя и брилянти...
Но, зная аз, гората е изпъстрена с цветя,
а твоята безплътна красота...
Обещаваше ми само тя стрела,
минаваща през моето сърце,
обсипана с брилянти.
Повярвала ти бях и аз – глупачката,
че твоите цветя са знак за нашата,
за моята мечта. Но ти не се сбогува...
И, неусетно как, отиваше си времето,
отиде си и ти с обещанието,
че ще дойдеш пак, но не го изпълни.
Остави ме сама насред огромния
и пуст без тебе свят.
А сега се чудя какво ли би било,
ако не ти, а аз обсипвах те безспирно
с красивите цветя и брилянти...
Но ти си знаел...
Мечтая и ридая, пиша стих,
но отиде си и този тих, прекрасен ден -
без помен, както твоите цветя и брилянти...

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??