18.03.2008 г., 21:02

Но все пак ще опитам

807 0 1

Не ме целувай!

Устните ми са солени! Целувах се с морето за последно.

 Не ме прегръщай!

Цялата горя! Прегръщах се със слънцето червено.

Не ме докосвай!

Сега ще полетя с чайките в лятото им синьо.

Ще кацна някъде на морски бряг. Ще съм сама,

но там е толкова красиво. Дали ще се завърна

някога от там - това дори не се запитах.

Аз тръгвам!

Може да е блян, но все пак ще опитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...