18.03.2008 г., 21:02

Но все пак ще опитам

806 0 1

Не ме целувай!

Устните ми са солени! Целувах се с морето за последно.

 Не ме прегръщай!

Цялата горя! Прегръщах се със слънцето червено.

Не ме докосвай!

Сега ще полетя с чайките в лятото им синьо.

Ще кацна някъде на морски бряг. Ще съм сама,

но там е толкова красиво. Дали ще се завърна

някога от там - това дори не се запитах.

Аз тръгвам!

Може да е блян, но все пак ще опитам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...