18 мар. 2008 г., 21:02

Но все пак ще опитам

811 0 1

Не ме целувай!

Устните ми са солени! Целувах се с морето за последно.

 Не ме прегръщай!

Цялата горя! Прегръщах се със слънцето червено.

Не ме докосвай!

Сега ще полетя с чайките в лятото им синьо.

Ще кацна някъде на морски бряг. Ще съм сама,

но там е толкова красиво. Дали ще се завърна

някога от там - това дори не се запитах.

Аз тръгвам!

Може да е блян, но все пак ще опитам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дякова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...