13.09.2007 г., 15:05

Ноември

1K 0 6

Ноември

Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа.

Зимен ден, арогантен със скуката,
много хора с еднакви лица
и небрежно, студено, отпуснато
чувам само една тишина.

Зимен ден, колко си дълъг!
Ноемврийският вятър шуми
и тъгата ми сякаш единствено
върху мене оставя следи.

                                           
                                     ноември, 2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...