Вил (Виолета Зашева) Вил (Виолета Зашева)
33
Sep 13, 2007, 3:05 PM

Ноември

  Poetry
1K 0 6

Ноември

Зимен ден - посивял и безличен,
кални пътища и тишина,
тъжен взор съм отправила в нищото...
Капят жълти и вехти листа.

Зимен ден, арогантен със скуката,
много хора с еднакви лица
и небрежно, студено, отпуснато
чувам само една тишина.

Зимен ден, колко си дълъг!
Ноемврийският вятър шуми
и тъгата ми сякаш единствено
върху мене оставя следи.

                                           
                                     ноември, 2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0