Ноември е тук
Нощта се разлива — индиго в сребро,
Обляна от бледи лъчи на забрава.
Едничка надежда за ден и добро,
Миражът мъглив надалече отвява.
Вихрушка от листи танцува в гора,
Роса се превръща в магична отрова.
Искри се разгарят — наместо зора,
Ефирни одежди, безплътни окови.
Тъмата е силна в часа на греха,
Утробата лунна пулсира от страсти.
Красиво замира с въздишка дъха —
А НОВО ВЪЛШЕБСТВО ИЗГРЯВА СЪС БЛЯСЪК...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ