20.08.2008 г., 8:02

ноември оставя своите белези

936 0 7
без друго сме толкова стари
и толкова пораснали
все се стараем да бъдем по-големи
да бъдем преждевременно пораснали
да бъдем като някаква наша представа
за това какво е да си възрастен
без друго блъскаме главите си в стената
и до кръв до кръв до кръв докато не си
изкараме и малкото останали ангели
малкото останали анаеробно дишащи
очаквания малкото останал мозък

без друго под слънчевия ми сплит има
някакво очакване страхливо и парливо
което потискам с музика дим и шоколад

че да ме караш да се замислям
да ме караш да се спирам да анализирам
и да задавам въпроси
без друго е толкова трудно
и без твоите въпроси без твоите знаци
и напътствия

постмодерно симулирам изкуство
или симулирам постмодерно изкуство
е почти без значение
почти без знаци препинателни знаци на
близост знаци на мисъл

ще ти кажа как става това
инертната близост
с много чакане

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...