ноември оставя своите белези
и толкова пораснали
все се стараем да бъдем по-големи
да бъдем преждевременно пораснали
да бъдем като някаква наша представа
за това какво е да си възрастен
без друго блъскаме главите си в стената
и до кръв до кръв до кръв докато не си
изкараме и малкото останали ангели
малкото останали анаеробно дишащи
очаквания малкото останал мозък
без друго под слънчевия ми сплит има
някакво очакване страхливо и парливо
което потискам с музика дим и шоколад
че да ме караш да се замислям
да ме караш да се спирам да анализирам
и да задавам въпроси
без друго е толкова трудно
и без твоите въпроси без твоите знаци
и напътствия
постмодерно симулирам изкуство
или симулирам постмодерно изкуство
е почти без значение
почти без знаци препинателни знаци на
близост знаци на мисъл
ще ти кажа как става това
инертната близост
с много чакане
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени