Aug 20, 2008, 8:02 AM

ноември оставя своите белези

  Poetry » Other
940 0 7
без друго сме толкова стари
и толкова пораснали
все се стараем да бъдем по-големи
да бъдем преждевременно пораснали
да бъдем като някаква наша представа
за това какво е да си възрастен
без друго блъскаме главите си в стената
и до кръв до кръв до кръв докато не си
изкараме и малкото останали ангели
малкото останали анаеробно дишащи
очаквания малкото останал мозък

без друго под слънчевия ми сплит има
някакво очакване страхливо и парливо
което потискам с музика дим и шоколад

че да ме караш да се замислям
да ме караш да се спирам да анализирам
и да задавам въпроси
без друго е толкова трудно
и без твоите въпроси без твоите знаци
и напътствия

постмодерно симулирам изкуство
или симулирам постмодерно изкуство
е почти без значение
почти без знаци препинателни знаци на
близост знаци на мисъл

ще ти кажа как става това
инертната близост
с много чакане

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...