Не идвай и в съня ми нямаш място ти,

не питай забравила ли съм как боли,

не виждаш ли загърбих нашите мечти,

не искай да се върна назад – не ме моли!

Доброто мислил си ми, но дали?

Откровен си казваш – по-добре мълчи!

Спри! Дори сълзите в твоите очи

не ще ме трогнат –просто си върви!

Колко много приятели,

а оказаха се предатели,

времето, уви, то ги промени –

безвъзвратно.

И щом опитвах се да полетя,

те уж подаваха ми ръка,

но усещах аз ножа в гърба –

многократно.