Предизвикателство (Конкурс):

Накъде вървиш, човеко?

Приключил
Детайли на предизвикателството
Категория Поезия
Начало 22 май 2018 г. в 12:00
Краен срок за участие 20 юни 2018 г. в 12:00
Край на гласуването 23 юни 2018 г. в 20:00
Максимален брой произведения от автор 3
Кой може да гласува Всички регистрирани
За колко произведения може да се гласува 5
Кога да се публикуват произведенията Веднага след одобрение
Класиране по Процент гласували

Класация
45 резултата
1 място (21  41.2%)

До смърт се уморих от кал и прах....

Съдбата ми ме води за носа.
Ехидно все за мнение ме пита,
пътеките не са, което са,
в тревите и цветята – тръни скрити.
Животът уж предлага ми сладкиш, ...
3K 13 48
3 място (12  32.5%)

Звезден трон

Аз не знам към какво се стремите.
И не знам за какво сте се борили,
но това, към което летите –
заприлича на вирусни морбили…
И не знам за какво ще платите… ...
1.7K 7 19
6 място (9  27.3%)

Днес... на Втори юни!

Втори юни – ден на Ботев!
На героите... в Борбата!
Ден на падналите в боя
за Честта... и Свободата!
Днес, сирените ще вият ...
1.9K 7 19
8 място (4  26.7%)

Понякога е лесно да си тъжен...

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
1.5K 1 4
9 място (7  26.0%)

Не, не от кал човекът е слепен...

Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
2K 4 8
10 място (8  25.9%)

Пътник

Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
1.5K 5 14
11 място (14  24.2%)

Писмо до нея

Нощ е. Отново припламват звездите
над моя ефирен сумрáк.
Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ
из моите сънища пак.
С ледени устни ми галиш косите. ...
3.8K 15 23
12 място (7  24.2%)

Към Него

Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак, ...
1.4K 4 7
13 място (11  24.0%)

Раят е под седмата Земя!

Когато човекът стане ЧОВЕК
и започне света да разбира,
озовава се на кръстопът
и трябва път да си избира:
Дали да тръгне по пътя на злото, ...
1.7K 4 21
14 място (5  20.9%)

Кръг

Обърнатата чаша на небето
изсъхва върху общата постеля.
Но кой е той, обичащият мен,
боящ се от това, което ни разделя?
Не всекиму е даден дара да е там, ...
1.3K 4 7
15 място (4  20.0%)

Може да имаме шанс

Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...
1.6K 5 5
16 място (2  20.0%)

Роден край

РОДЕН КРАЙ
Как искам тихо
и мирно да живея
след всеки тежък ден
от пот челото си да изтрия. ...
1.5K 1
17 място (7  17.1%)

Бал

Бал! Опиянение! Мечти!
10-11-12- всички в хор броим!
Всички мислим, че вече летим!
Всички до прегракване крещим!
Събуждаме се с махмурлук... ...
1.5K 4 16
19 място (3  16.7%)

Quo vadis… homine?

Във ваза крехка от стъкло
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
1.8K 7 10
20 място (4  15.4%)

Отговор

Вървя бавно -
крачка по крачка
към оня връх на поквара,
за който всеки примира,
към деветте кръга на ада, ...
1.3K 2 9
21 място (6  15.0%)

Векът на промяната

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници, ...
1.8K 9 16
22 място (5  12.9%)

Когато някой ден...

Когато някой ден ме призоват
и дрехите издам и свойто тяло,
и тръгна по последния си път
към своето забравено начало,
ще бъда вечно млад, красив, левент... ...
2K 4 10
23 място (3  10.8%)

Подслон за душата

Не ме въздигай нито принизявай.
Не ме рискувай и не ме пази.
Не ме моли, не ми и заповядвай.
Не ме пилей нито събирай ти.
Не ме загубвай нито ме намирай. ...
1.7K 4 7
24 място (2  9.6%)

Бащин дом

Шептя със струните на любовта,
шептя и сърцето ми кънти.
Майчин зов сърцето ми сломи
и с попътен вятър задоми.
Там ме води сърцето, ...
1.5K 1 4
25 място (2  9.1%)

Път за никъде

Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
1.6K 1 10
26 място (1  7.2%)

Стълбата на живота

Стълбата на живота
Въртейки се в житейските проблеми,
и още млад си - не ти дреме,
обръщаш се и няма нищо,
което да те притеснява мислиш. ...
2K 2 1
27 място (2  6.9%)

Разлюбена

По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си, ...
1.7K 2 6
28 място (1  6.7%)

Статисти

във този филм играем всички
но главните роли вече са заети
за нас остават онези на статисти
почти невидими със първи имена
участваме в написан не за нас сценарий ...
1.5K 3 1
29 място (1  6.3%)

До капка

Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга, ...
1.6K 4 2
30 място (1  6.3%)

Обърнато време

Ако мога живота си да преживея отново ...
като във филм, наопаки пуснат,
ще разцъфна цветята увяхнали вчера,
ще вдигна завеси, без happy end спуснати
и най-красивият стих ще намеря. ...
1.8K 1 6
31 място (1  6.3%)

На хълма

И ето – тръгнах.
С едно парче дърво и с два пирона,
с една раница остаряла,
в която сложих моето "АЗ"
С безброй планове, вини и грешки, ...
1.4K 1 5
32 място (1  5.9%)

Аз защо съм тъжен?

Смее се наблизо просяк клошар –
миризлив и пропаднал.
Шумно се лее смехът,
но не радва.
Хора минават, забравям ги бързо ...
1.7K 1 1
33 място (1  5.6%)

Обратно към..

Дали ще се завърнем някой ден
обратно там, където бяхме..
живот, прекрасен и зелен..
живот абсурден ли живяхме?
И беше ли реалност младостта ни, ...
1.9K 3 6
34 място (1  4.6%)

Среща

Събуди се прозорецът, а беше вечер.
Масата стоеше мирно.
Бялата покривка потрепери, за да напомни,
че в стаята се влиза – тихо.
Поставихме лакти върху нея – двама. ...
1.3K 1 6
35 място (1  4.4%)

Окото на Времето

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде. ...
1.4K 1 6
36 място (0 )

Вървим

През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?... ...
1.9K 3 3
38 място (0 )

Накъдето...

Накъдето и,
човеко, да вървиш, ти
все ЛЮБОВ твориш!
Накъдето и,
човеко, да вървиш, ти ...
1.3K 1 1
40 място (0 )

Амнезия

Нощес, в алеите на градската градина
край група пийнали студенти,
допъпли старата година
върху на Ленин, постамента.
Самият Ленин – дялан камък – ...
1.6K
41 място (0 )

Вървя

Вървя
Елеонора Крушева
Вървя през времето
по своите пътища
и тръните чистих с голи ръце. ...
1.2K 3
42 място (0 )

Накъде?

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...
1.6K 1 2
43 място (0 )

А сега накъде

Ледът се счупи –
потънах,
измъкнах се.
Брегът бе хлъзгав –
паднах, ...
1.4K 1 1
44 място (0 )

Ей хора

Ей хора
Ей, елате тук в недрата,
На земята наша,
Където си стои от пантивека,
Миналото на човека. ...
2.1K 1 2
45 място (0 )

Понякога

Понякога съм тъжен, защото остарявам.
Понякога не спя, защото не забравям.
Понякога се вглеждам в нощното небе
и чувствам се тогава наистина добре.
Понякога ви мразя, защото сте такива, ...
1.3K 1 2
46 място (0 )

По пътя...

- Ти, човече, накъде вървиш –
по пътя свой напред или страниш,
или в момента на място стоиш?
- Тръгнал съм на път да свиря,
в музиката своето щастие диря... ...
1.3K 4
47 място (0 )

Нож в гърба

Не идвай и в съня ми нямаш място ти,
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали? ...
1.2K