25.05.2007 г., 7:32

Нож за оставане

886 0 10
Отрязах косите си
с ножа на разума,
вплитайки в погледа грях...
Изглежда и разпнато,
и като загуба,
а всъщност е шепичка смях.

Отрязах нозете си
с нож за оставане,
убивайки своя компас...
Изглежда пречупено!
Като предаване,
а всъщност е храм от екстаз.

Отрязах ръцете си
с нож за последности...
Бездумен! Безлистен и нов!
Останах очи
и без непотребности.
Останах сърце и любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...