Нож за оставане
с ножа на разума,
вплитайки в погледа грях...
Изглежда и разпнато,
и като загуба,
а всъщност е шепичка смях.
Отрязах нозете си
с нож за оставане,
убивайки своя компас...
Изглежда пречупено!
Като предаване,
а всъщност е храм от екстаз.
Отрязах ръцете си
с нож за последности...
Бездумен! Безлистен и нов!
Останах очи
и без непотребности.
Останах сърце и любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
харесва ми как пишеш,много си талантлив!