10.03.2011 г., 16:54

Ножът

679 0 4

                         Ножът

Осъзнаем ли животът колко е кратък,
неизменно ще ни стане много сладък.
Но още колко по-кратко е осъзнаването?!
Може би колкото на Слави предаването...

Веднага ни връхлитат разни теглила,
дали не е нужен нож за техните крила?!
Дали ножът не е ключът към портите на рая?
Тук мога само да гадая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Но в моя стих става дума за лоши птици, на които трябва да отрежеш крилата, за да не пакостят на хората,а за ножът искам да кажа, че самото негово действие към крилата на тези пакостливи птици е като действието на ключа към портите на рая...
    Пакостливите птици те карат да изпитаваш не само яд, ненавист ,а и тъга, тревога, съжаление...т.е. може да се говори за известен садизъм...:Д
    Явно не съм много разбираем...но не трябва да се съмнявате, че в тези две стихчета е вложена много мисъл.Мен, по принцип, ме влече философията, но реших да пробвам с поезията какво ще излезе, така че, отдръпнете се, навлизам със страшна сила в дебрите на поезията, пък каквото ще да става.
  • За мен, обаче, "теглилата" и "птиците" са две пълни противоположности, виж, ако си имал предвид "лешояди" - така или иначе - в стиха си говориш за рязане на "крила", което поради утвърдената в литературния свят изключително положителна смислова символика на думата "крила" , навява асоциации за садистични намерения

    Пък и "ножът" като "ключ" към Рая - не знам, може да е възможно да го ползваш вместо шперц

    Все едно. Дерзай и разчупвай клишетата
  • Теглилата ги олицетворявам като птици, на които трябва да отрежеш крилата, за да не те достигнат...дали ако няма нещо, с което да направиш това, няма да се окаже ключът към портите на рая...(адът и раят, според мен, са на земята)Дали ако ги няма тези неща, които те изпълват с отрицателни емоции, няма да се чувсташ щастлив там, където си и от това, което си...за мен това е раят...да, егоистично е, но животът понякога те кара да мислиш така...
  • На идейно ниво съм крайно несъгласна с втора строфа
    на поетично - бива

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...