Mar 10, 2011, 4:54 PM

Ножът

681 0 4

                         Ножът

Осъзнаем ли животът колко е кратък,
неизменно ще ни стане много сладък.
Но още колко по-кратко е осъзнаването?!
Може би колкото на Слави предаването...

Веднага ни връхлитат разни теглила,
дали не е нужен нож за техните крила?!
Дали ножът не е ключът към портите на рая?
Тук мога само да гадая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Но в моя стих става дума за лоши птици, на които трябва да отрежеш крилата, за да не пакостят на хората,а за ножът искам да кажа, че самото негово действие към крилата на тези пакостливи птици е като действието на ключа към портите на рая...
    Пакостливите птици те карат да изпитаваш не само яд, ненавист ,а и тъга, тревога, съжаление...т.е. може да се говори за известен садизъм...:Д
    Явно не съм много разбираем...но не трябва да се съмнявате, че в тези две стихчета е вложена много мисъл.Мен, по принцип, ме влече философията, но реших да пробвам с поезията какво ще излезе, така че, отдръпнете се, навлизам със страшна сила в дебрите на поезията, пък каквото ще да става.
  • За мен, обаче, "теглилата" и "птиците" са две пълни противоположности, виж, ако си имал предвид "лешояди" - така или иначе - в стиха си говориш за рязане на "крила", което поради утвърдената в литературния свят изключително положителна смислова символика на думата "крила" , навява асоциации за садистични намерения

    Пък и "ножът" като "ключ" към Рая - не знам, може да е възможно да го ползваш вместо шперц

    Все едно. Дерзай и разчупвай клишетата
  • Теглилата ги олицетворявам като птици, на които трябва да отрежеш крилата, за да не те достигнат...дали ако няма нещо, с което да направиш това, няма да се окаже ключът към портите на рая...(адът и раят, според мен, са на земята)Дали ако ги няма тези неща, които те изпълват с отрицателни емоции, няма да се чувсташ щастлив там, където си и от това, което си...за мен това е раят...да, егоистично е, но животът понякога те кара да мислиш така...
  • На идейно ниво съм крайно несъгласна с втора строфа
    на поетично - бива

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...