Ноктюрно
Едно ноктюрно полита минорно,
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно,
кънтящо по улиците опустели,
на най-стенещия и прокълнат остров,
едно ноктюрно, ридаещо несретно...
В душата си го нося нежно, бистро,
поено с морски дъх, солени страсти,
изстрадало и реещо се с времето,
невидимо с най-тъжните си ласки...
да срещне иска бъдещо, мажорно,
да властва припламващо, несетно,
едно ноктюрно, повикано последно...
Примамено, мъдреещо и облачно,
кънтящо по улиците опустели,
на най-стенещия и прокълнат остров,
едно ноктюрно, ридаещо несретно...
В душата си го нося нежно, бистро,
поено с морски дъх, солени страсти,
изстрадало и реещо се с времето,
невидимо с най-тъжните си ласки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
