НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой старец белобрад
ден деня заменя - ей седмица
отлиства се и месец пак.
Така изнизаха се дните -
нанизани на наниз вехт.
Така и младост - погледнете -
остана само спомен, ех!
Така и зрелите години
във жар превърнаха се те.
И старци вече, погледни ни,
очакваме ний веч' стоте.
Но колко мъчно се достигат
и колко трудно е сега!
Добре че двама дружни биват,
че страшна е таз самота.
Стареем бавно, но не щеме
да си признаем при това,
че минало е наш'то време,
че наш'та есен е дошла.
© Анка Келешева Всички права запазени