10.09.2012 г., 11:58

Ноктюрно

541 0 1

НОКТЮРНО

 

Като зърна от броеница

на някой дядо белобрад,

ден, ден заменя - ей, седмица

отлистя се и месец пак.

 

Така изнизват се денете,

нанизани на наниз вехт,

така и младост, погледнете,

остана вече спомен, ех!

 

Така и зрелите години

във жар превърнаха се те

и старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

 

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега.

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

 

Който другарче още няма,

да търси и да намери,

та мъката си тъй голяма

да има с кой да сподели.

 

Че друго е, когато двама

редят дружно  труден пъзел,

когато и в най-сложна драма

развързват възел след възел.

 

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад

ден, ден заменя, ей седмица

отлистя се и месец пак

 

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем при това,

че минало е нашто време,

че нашта есен е дошла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...