НОКТЮРНО

Като зърна от броеница

на някой дядо белобрад,

ден, ден заменя - ей, седмица

отлистя се и месец пак.

Така изнизват се денете,

нанизани на наниз вехт,

така и младост, погледнете,

остана вече спомен, ех!

Така и зрелите години

във жар превърнаха се те

и старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега.

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

Който другарче още няма,

да търси и да намери,

та мъката си тъй голяма

да има с кой да сподели.

Че друго е, когато двама

редят дружно  труден пъзел,

когато и в най-сложна драма

развързват възел след възел.

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад

ден, ден заменя, ей седмица

отлистя се и месец пак

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем при това,

че минало е нашто време,

че нашта есен е дошла.