10 sept 2012, 11:58

Ноктюрно

  Poesía
544 0 1

НОКТЮРНО

 

Като зърна от броеница

на някой дядо белобрад,

ден, ден заменя - ей, седмица

отлистя се и месец пак.

 

Така изнизват се денете,

нанизани на наниз вехт,

така и младост, погледнете,

остана вече спомен, ех!

 

Така и зрелите години

във жар превърнаха се те

и старци вече, погледни ни,

очакваме ний веч стоте.

 

Но колко мъчно се достигат

и колко трудно е сега.

Добре, че двама дружни биват,

че страшна е таз самота.

 

Който другарче още няма,

да търси и да намери,

та мъката си тъй голяма

да има с кой да сподели.

 

Че друго е, когато двама

редят дружно  труден пъзел,

когато и в най-сложна драма

развързват възел след възел.

 

Като зърна от броеница

на някой старец белобрад

ден, ден заменя, ей седмица

отлистя се и месец пак

 

Стареем бавно, но не щеме

да си признаем при това,

че минало е нашто време,

че нашта есен е дошла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...