21.06.2019 г., 23:58

Ноктюрно

1.9K 5 10

Понякога ще идваш в моя сън, 

невидим като нежен полъх.

И няма никакви звезди навън...

Светът голям е, но без теб е малък.

 

Ръце протягам, за да те докосна,

но между пръстите ми се изплъзваш...

И като прах по вятъра се носиш.

Илюзия или човек си всъщност?

 

А  може би сама съм те измислила -

идеален образ в моето безвремие.

Едничка моя, нереална истина.

Проклятие или пък вдъхновение.

 

Нощта е тиха, почна да вали.

И капките като сълзи се стичат.

Самотно плаче черното небе,

все повече на мене заприличващо... 

​​​​​

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Нушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...