Ноктюрно
Понякога ще идваш в моя сън,
невидим като нежен полъх.
И няма никакви звезди навън...
Светът голям е, но без теб е малък.
Ръце протягам, за да те докосна,
но между пръстите ми се изплъзваш...
И като прах по вятъра се носиш.
Илюзия или човек си всъщност?
А може би сама съм те измислила -
идеален образ в моето безвремие.
Едничка моя, нереална истина.
Проклятие или пък вдъхновение.
Нощта е тиха, почна да вали.
И капките като сълзи се стичат.
Самотно плаче черното небе,
все повече на мене заприличващо...
© Красимира Нушева All rights reserved.
