Jun 21, 2019, 11:58 PM

Ноктюрно 

  Poetry » Love
1476 5 10

Понякога ще идваш в моя сън, 

невидим като нежен полъх.

И няма никакви звезди навън...

Светът голям е, но без теб е малък.

 

Ръце протягам, за да те докосна,

но между пръстите ми се изплъзваш...

И като прах по вятъра се носиш.

Илюзия или човек си всъщност?

 

А  може би сама съм те измислила -

идеален образ в моето безвремие.

Едничка моя, нереална истина.

Проклятие или пък вдъхновение.

 

Нощта е тиха, почна да вали.

И капките като сълзи се стичат.

Самотно плаче черното небе,

все повече на мене заприличващо... 

​​​​​

 

 

 

 

© Красимира Нушева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??