Oтказах се герой да ставам,
да будя спящите принцеси,
сърцето все да ми прощава,
че бъркал съм ги със хостеси....
От днес ще бъда вече лош,
захвърлям си душата в някой кош -
тя вече никога с мечти да не заспива,
щом утрото така свирепо ги убива...
Дано така щастлив да заживея,
да мога пак да се усмихвам, да се смея...
© Димитър Илиев Всички права запазени