Тъмна нощ се спуска над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
щастливи влюбени се галят.

Хладен полъх от далечни земи
или може би студени океани,
гали сега нейните коси,
за целувки дълги насърчава.

Вървят влюбени с вплетени ръце,
нежни думи тихичко мълвят.
Всеки слуша своето сърце -
едничка топлина в нощен хлад.

Безмълвно пак сам се прибирам,
за тъгата не ща и да мисля.
От колко ли вече години
мечтая за топлина на любима.

Сърцето ми горещо беше
със жар нежна за двамина.
Душата ми като птица летеше,
но сега застига я пустиня.

Тиха нощ се спусна над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
сълзите скрити ще останат.