19 июн. 2018 г., 20:40

Нощ

1.7K 4 1

Тъмна нощ се спуска над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
щастливи влюбени се галят.

 

Хладен полъх от далечни земи
или може би студени океани,
гали сега нейните коси,
за целувки дълги насърчава.

 

Вървят влюбени с вплетени ръце,
нежни думи тихичко мълвят.
Всеки слуша своето сърце -
едничка топлина в нощен хлад.

 

Безмълвно пак сам се прибирам,
за тъгата не ща и да мисля.
От колко ли вече години
мечтая за топлина на любима.

 

Сърцето ми горещо беше
със жар нежна за двамина.
Душата ми като птица летеше,
но сега застига я пустиня.

 

Тиха нощ се спусна над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
сълзите скрити ще останат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...