Детето
на огъня бяга
в небето.
Детето си ляга.
Зашепва небето.
Суха,
тръстиково-блатна
и глуха
песен в нощ златна
щурците дочуха.
И в тъмни
хралупи нощта
ще осъмне
със дремещ в плътта
забит слънчев лъч.
© Милена Всички права запазени