10.06.2010 г., 23:29

Нощ

708 0 4

НОЩ

 

Нощта играе с нашите души
подръпва струните им чрез луната
и тъжен лебед пак ще загнезди
във клоните на самотата 

 

художникът рисуващ със звезди
загръща се със вятър в тъмнината
палитрата потъва във сълзи
а четките се движат от съдбата...

10.06.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а четките се движат от съдбата...

    Прекрасно, истинско и силно! Ще се връщам тук..
    Поздрави!
  • Меланхолично наистина, но много красиво! Съгласна съм Таня. Колко ли тъжни лебеди гнездят в клоните на самотата? Нощта е такова време, на размисъл и терзания. Поздрав!
  • Меланхолично, но красиво!
  • Тъжна е твоята четка, приятелю!
    Но и така харесах твоята картина!
    Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...