Jun 10, 2010, 11:29 PM

Нощ

Poetry » Philosophical

706 0 4

НОЩ

Нощта играе с нашите души
подръпва струните им чрез луната
и тъжен лебед пак ще загнезди
във клоните на самотата

художникът рисуващ със звезди
загръща се със вятър в тъмнината
палитрата потъва във сълзи
а четките се движат от съдбата...

10.06.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

luda_macka1 (Радосвета Петрова)

а четките се движат от съдбата...

Прекрасно, истинско и силно! Ще се връщам тук..
Поздрави!

2010-06-11T13:57:20+03:00
sunnygirl499 (Слънчево Момиче)

Меланхолично наистина, но много красиво! Съгласна съм Таня. Колко ли тъжни лебеди гнездят в клоните на самотата? Нощта е такова време, на размисъл и терзания. Поздрав!

2010-06-11T13:02:39+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Меланхолично, но красиво!

2010-06-11T11:34:46+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Тъжна е твоята четка, приятелю!
Но и така харесах твоята картина!
Поздравления!

2010-06-11T00:55:16+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0