Нощ в пустинята

1.

Звездите толкова са близо

с ръка-аха да ги докоснеш,

и Вечността при мене слиза

от тях непостижимо просто...

Едни такива са огромни

и трудно е да ги опиша,

ала пустинята ги помни

и всяка нощ по тях въздиша...

Небето черно е безкрайно

надвиснало е като шатър,

а сам със страшните се тайни

над пясъците вие Вятър...

А в тишината на пустинята

излайва куче подивяло-

с инстинкта си и с милостинята

на хората, тук оцеляло...

Но щом последната молитва

отправена е към Аллаха-

Животът уморен заспива

за да сънува обич плаха...

А въглените още живи

на неотдавнашни огнища-

раздухва Вятър и в огниво

превръща мъртви пепелища...

...Нощта в пустинята е Вечност,

която ако преживееш -

я помниш цял живот и нещо

и винаги се връщаш в нея!...

2.

...Внезапен вятър облаци домъква

и мълнии раздират тъмнината,

но няма дъжд...Стихията замлъква,

Пустинята се гърчи прокълната:

- Тук нищо да не може да покълне,

да израсте, филизи да развие...

...А Вятър с пясък облаците пълни

и подивял от Самотата вие...

От всичко, до което се докосваме -

пустинята и Вятърът са вечни,

но той понеже все си е ядосан

сега завръща мълнии далечни:

те в синьо-електриково небето

разсичат със задъхани импулси,

а оживяла тъмнината свети

на пристъпи от яростни конвулсии...

И тънат силуети в здрача нощен

като в мираж... И въздухът е черен,

а в спора ни със Вечността все още

добрият тон до днес не е намерен...

Но аз започвам диалог със Нея,

задавам ѝ човешките въпроси:

- Защо с Надеждата за Вечност си живеем

и също като амулет я носим?...

-А и защо, не ни е позволено-

“Какво ще стане след Това?”-да знаем...

Наистина ли нам е отредено

Обратното броене да познаем?...

Но Вечност вече нямало, се чува

когато спрат пустинните кервани

и шатрите разпънат да нощуват,

и старците засричат от Корана...

...В безлунна нощ звездите леко смугли

са най-загадъчни, Аллах заспива,

но сенки между шатрите се шмугват

и в завета на дюните се скриват,

а Вечността щом плахо ги докосне

в нощта със Любовта ще са обвързани

и вечно тук керваните ще носят

товарите към Изгрева забързани...

3.

Но Вечността сега от мене си отива

във тая нощ с пустинята да се венчаят,

като през сълзи образът ѝ се размива

и проумявам: неизбежността на Краят!....

4.

... Във полунощ в пустинята убога

към Времето Портал ще се отвори:

ще дойде Дяволът, ще си отиде Бога,

а Вятърът със Вечността ще спори!..

1993-96. Великата Либийска Пустиня