26.10.2012 г., 16:37

Нощ в Рая

697 0 3

 

НОЩ В РАЯ

 

 

Полуздрачът се спуска отсреща по склона

и полите си черни раздърпани мята –

хоризонтът виси като стара икона

върху древния тъмен олтар на земята.

 

Течен мрак се събира високо в небето

като локва мастило наситено-синьо;

зад завоя на Дунава призрачно свети

златна капчица залезно слънчево вино.

 

Тишината е гъста, тревите заспиват,

не помръдват листата на стария орех,

и луната потегля на път мълчаливо

пряко Млечния път през полетата горе.

 

Звездна приказна нощ е приспала безкрая

и нашепва на вятъра приказка синя,

звезден прах пеперудено пада над Рая

и сребрее огромната райска градина.

 

Спят Архангели, свили криле белоснежни,

спят, отпуснали морно глава, Херувими,

спят безгрешни Господства в пресветли одежди,

отпочиват, потънали в сън, Серафими;

 

спят сред райски видения Сили и Власти,

спят, омаяни в ласкава дрямка, Престоли,

бели Ангели спят,

сред жасминови храсти

Начала са заспали по Божия воля*.

 

Но в дълбокия сън на спокойната вечер

неразумни души разтревожено скитат –

в тази райска градина покоят е вечен,

но не пращат видения сънни звездите.

 

Спят без сънища всички небесни светии,

Свети Дух да сънува дори не умее,

не сънуват Творецът, Иисус и Мария,

не познава небесното воинство Морфея*.

 

А душите са друго.

Сънуват душите!

Не живее човек без мечти на земята,

а единствен сънят претворява мечтите

и човек е щастлив, и ликува душата...

 

Блика свят благодат зад вратите на Рая,

вечна радост искри, вечна песен се чува...

Но сред вечно блажество какво да мечтаеш

и когато заспиваш – какво да сънуваш?

 

Без мечти и без сънища нощ под звездите

е мъчение даже сред райски градини.

И се скитат тревожно из Рая душите,

обеднели без своите сънища сини...

 

Без мечтите си светли какво е човекът,

щом душата му в мъртви пустини се скита?

 

Искам белите сънища в дрямката лека.

Нямам нужда от Рай.

Аз си искам мечтите!

 

_____________

 

*Божието воинство има своята йерархия – във висшите чинове са Серафими, Херувими и Престоли, в средните – Господства, Сили и Власти, в низшите – Начала, Архангели и Ангели;

*Морфей – в гръцката митология – бог на сънищата, син на Хипнос, бога на съня.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти си Бог на описанията!
    И как не ти свършиха думите, Поете?!
  • Красиво написано и убедително! Хареса ми!
  • И херувим да слезе при нас,няма да може да нарисува такава нощна картина!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...