НОЩ В РАЯ

Полуздрачът се спуска отсреща по склона

и полите си черни раздърпани мята –

хоризонтът виси като стара икона

върху древния тъмен олтар на земята.

Течен мрак се събира високо в небето

като локва мастило наситено-синьо;

зад завоя на Дунава призрачно свети

златна капчица залезно слънчево вино.

Тишината е гъста, тревите заспиват,

не помръдват листата на стария орех,

и луната потегля на път мълчаливо

пряко Млечния път през полетата горе.

Звездна приказна нощ е приспала безкрая

и нашепва на вятъра приказка синя,

звезден прах пеперудено пада над Рая

и сребрее огромната райска градина.

Спят Архангели, свили криле белоснежни,

спят, отпуснали морно глава, Херувими,

спят безгрешни Господства в пресветли одежди,

отпочиват, потънали в сън, Серафими;

спят сред райски видения Сили и Власти,

спят, омаяни в ласкава дрямка, Престоли,

бели Ангели спят,

сред жасминови храсти

Начала са заспали по Божия воля*.

Но в дълбокия сън на спокойната вечер

неразумни души разтревожено скитат –

в тази райска градина покоят е вечен,

но не пращат видения сънни звездите.

Спят без сънища всички небесни светии,

Свети Дух да сънува дори не умее,

не сънуват Творецът, Иисус и Мария,

не познава небесното воинство Морфея*.

А душите са друго.

Сънуват душите!

Не живее човек без мечти на земята,

а единствен сънят претворява мечтите

и човек е щастлив, и ликува душата...

Блика свят благодат зад вратите на Рая,

вечна радост искри, вечна песен се чува...

Но сред вечно блажество какво да мечтаеш

и когато заспиваш – какво да сънуваш?

Без мечти и без сънища нощ под звездите

е мъчение даже сред райски градини.

И се скитат тревожно из Рая душите,

обеднели без своите сънища сини...

Без мечтите си светли какво е човекът,

щом душата му в мъртви пустини се скита?

Искам белите сънища в дрямката лека.

Нямам нужда от Рай.

Аз си искам мечтите!

_____________

*Божието воинство има своята йерархия – във висшите чинове са Серафими, Херувими и Престоли, в средните – Господства, Сили и Власти, в низшите – Начала, Архангели и Ангели;

*Морфей – в гръцката митология – бог на сънищата, син на Хипнос, бога на съня.