Повикай ме във нощ безсънна,
аз с полъха на вятъра ще долетя,
жадуваща и безразсъдна,
в постелята до теб ще се стая.
И вплетени телата ще танцуват,
в среднощна песен ехо ще звучи,
ръцете няма само да бленуват,
а ще оставят парещи следи.
Нозете си около тебе ще обвия,
от див екстаз ще натежа,
от сладка страст греховно ще отпия
и името ти ще крещя.
Във нощ безсънна ме повикай
да изживеем сладостта,
не обещавай, не се вричай,
със спомен просто да бележим ний мига.
© Жанет Велкова Всички права запазени