Нощта тъмнее
Нощта тъмнее... времето се промени,
душата търси... своят ъгъл тих.
Мечтата даже се е променила,
отдала се е на релакс.
А ти самотно поглед вперил си в небето.
Не търсиш нищо... потънал в самота.
Нещастен... не... но тъжно влюбен.
В самотните очи на твоето сърце.
Пролет е... самотна хубавица!?
Майчица на много красоти.
Магьосница, зазидала дълбоко,
тъга, човешки съдбени.
А малка лястовичка,
на входа ми, гнездо си прави.
И пролетно навява ми любов.
Сърце от нежност аз предложих,
сърце изпълнено с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
