13 abr 2018, 1:09

Нощта тъмнее

  Poesía
529 2 6

Нощта тъмнее... времето се промени,

душата търси... своят ъгъл тих.

Мечтата даже се е променила,

отдала се е на релакс.

 

А ти самотно поглед вперил си в небето.

Не търсиш нищо... потънал в самота.

Нещастен... не... но тъжно влюбен.

В самотните очи на твоето сърце.

 

Пролет е... самотна хубавица!?

Майчица на много красоти.

Магьосница, зазидала дълбоко,

тъга, човешки съдбени.

 

А малка лястовичка,

на входа ми, гнездо си прави.

И пролетно навява ми любов.

Сърце от нежност аз предложих,

сърце изпълнено с любов.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Бенче че се отби и сподели!До нови мила!
  • Докосна ме нежно стихът ти, Ачо! Поздравявам те!
  • Много се радвам че споделихте!!!Гавраиле,Стефани!До нови!!!
  • Сърцето винаги помага на този който го разбила!
  • Благодаря ви от сърце Приятели!Васе,Влади!!!
    До нови !

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...