mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
26.06.2011 г., 0:15 ч.

Нощем 

  Поезия » Философска
652 0 6

Думите политат в нищото.

После в рими се завръщат.

Търсят своя дом насъщен,

а намират... пепелище!

 

Догорели бели спомени

в пеперуди се превръщат

нощем - пърхат, влизат вкъщи

през прозорците отворени:

 

рой изминали години,

чакани и недочакани;

куп илюзии, изплакани

в заличеното ми минало...

 

По житейската пътека,

в прах обвеяна и стръмна,

преминава сянка тъмна -

връзка между двата века!

 

Но отсреща... няма нищо!

В празнотата без посока

лутат се души в потока

на живота - дремещ хищник!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав и от мен!
  • Браво!
  • Много, много хубаво!
  • Първата строфа напомня Вазовото "Родно пепелище" с обгарянето на свидното, с преминалия живот и погубеното детство.
    Белите нощни пеперуди идват, заради все още тлеещите малки неща, които привързват човека към живота.Душата търси себе си, излаз от хаоса...
  • Поздравления!
  • Харесах!!! Поздрав!
Предложения
: ??:??