Нощем
Думите политат в нищото.
После в рими се завръщат.
Търсят своя дом насъщен,
а намират... пепелище!
Догорели бели спомени
в пеперуди се превръщат
нощем - пърхат, влизат вкъщи
през прозорците отворени:
рой изминали години,
чакани и недочакани;
куп илюзии, изплакани
в заличеното ми минало...
По житейската пътека,
в прах обвеяна и стръмна,
преминава сянка тъмна -
връзка между двата века!
Но отсреща... няма нищо!
В празнотата без посока
лутат се души в потока
на живота - дремещ хищник!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
