mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Jun 26, 2011, 12:15 AM

Нощем 

  Poetry » Phylosophy
653 0 6

Думите политат в нищото.

После в рими се завръщат.

Търсят своя дом насъщен,

а намират... пепелище!

 

Догорели бели спомени

в пеперуди се превръщат

нощем - пърхат, влизат вкъщи

през прозорците отворени:

 

рой изминали години,

чакани и недочакани;

куп илюзии, изплакани

в заличеното ми минало...

 

По житейската пътека,

в прах обвеяна и стръмна,

преминава сянка тъмна -

връзка между двата века!

 

Но отсреща... няма нищо!

В празнотата без посока

лутат се души в потока

на живота - дремещ хищник!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав и от мен!
  • Браво!
  • Много, много хубаво!
  • Първата строфа напомня Вазовото "Родно пепелище" с обгарянето на свидното, с преминалия живот и погубеното детство.
    Белите нощни пеперуди идват, заради все още тлеещите малки неща, които привързват човека към живота.Душата търси себе си, излаз от хаоса...
  • Поздравления!
  • Харесах!!! Поздрав!
Random works
: ??:??